Your browser (Internet Explorer 7 or lower) is out of date. It has known security flaws and may not display all features of this and other websites. Learn how to update your browser.

X

Navigate / Profile / Search

Profile

История

През 1935 г. започва да се засилва опасността от една нова война и на 2 август се съставя комисия, която трябва да представи проект за укрепителни съоръжения, които да помогнат като прикритие в отбранителни операции. Реализацията на този амбициозен проект е възложена на Военното командване в Солун. Комисията е наречена Комитет за проектиране на укрепления, а ръководството е възложено на полковник Йоанис Стрибер. Работа на Комитета е свързана с определянето на оптималната форма на фортификацията в отбранителната зоната, на линията и трасето на съоръженията, на необходимите разходи и на организацията на работите. В Комитета участват топографи, географи, инженери, архитекти и други военни единици, като Инженерните войски, и други институции като Националнит технически университет, много индустрии от Атина и Пирея (напр. фирмите на Гавалас, Триандафилидис и др.). В проекта са взели участие най-добрите, военни и цивилни, водещи специалисти.

Комитетът, под натиска на времето, извърша бързо избора на местата за строителство на укрепления и на всички други необходими съоръжения и представя своя доклад с предложенията си на Министерството на отбраната. Провежда се заседание и се взима решение за зоната на изграждане на проекта, която започва от Източна Македония (планина Беласица) до Комотини (Гюморджина), което покрива на части разстояние приблизително 300 км, без да се отчитат отклоненията на противотанковите зони и други допълнителни фортификационни съоръжения, които достигат до река Марица.

Основната цел на тази фортификационната линия не е провеждането на непрекъсната пасивна отбрана, а отблъскването на внезапна неприятелска атака като паралелно осигурява прикритие на експедиционни военни части. Комитетът в крайна сметка проучва построяването само на съоръжения само за нуждите за прикритие, които са били следните:

• Незабавно отблъскване на внезапни вражески нападения.

• Осигуряване на безпрепятствено мобилизация на пограничното население.

• Осигуряване на бързо събиране на експедиционни войски в пограничния район.

• Осигуряване от войските в укрепленията на определена зона за действие на експедиционните войски.

Комитетът достига до заключение за изграждането на затворени отбранителни комплекси и други външни съоръжения. Следва модела на френската отбранителна Линия „Мажино“, тъй като френската армия в периода между двете войни се е смятала за най-модерната за времето си. Комисии от гръцки офицери посещават френската линия и прилагат някои от елементите. Все пак, повечето елементи на гръцките отбранителни съоръжения са уникални.

Изглежда целият проект е замислен с временен и единствено отбранителен характер, с цел да осигури ценно време за подготовка на главните бойни сили, които ще изправят с по-голям успех срещу врага.

През 1936 г. Комитетът завършва проектирането на укрепленията Рупел, Каратас, Малага, Перитори, Лисе и Пирамоидес и се дава заповед за незабавно започване на строителните работи. Работите започват в Крекини (Беласица) през 1936 г. През същата година за началник на Генералния щаб е назначен генерал-лейтенант Александрос Папагос, който прави важни добавки и изменения в началния план. През май 1937 г. Комитетът работи в пограничната зона, северно от Драма и върху проучването за подходящо място за противотанково съоръжение между укрепленията Перитори и Лисе.

При липса на възможност за управление на строителните работи от държавния сектор, проектът е завършен по процедурата на предприемачески строеж от 1936 до 1938 г. За контрол на работите се назначават офицер-инженер, офицер от запаса или цивилен инженер и отговорници надзорници с различни специалности, също така и редници с един офицер за безопасност и сигурност.